И май си отиде, донесъл ни лято и припомнил ни есента. С нищо не показваше този месец, че ще бъдем толкова успешно четящи. Без много усилия и без много планове с дъщеря ми прочетохме общо 17 детски книги. От тях картинните книги бяха пет, разказите/новелите – две, романите – осем и графичните романи – два.
В следващите редове ще споделя прочетените книги, групирани по възраст и жанр, за да намерите сред тях подходящи за вашите предпочитания.
Картините книжки, подходящи за по-малки читатели между 3 и 6 години, които прочетохме през май бяха „Марти в света на приказките”, „Изгубен и намерен” и „Книга как се прави”.
Поредицата за Марти у дома е обичана откакто дъщеря ми беше около 4-годишна. Оттогава до днес сме събрали почти всички книжки, чиито автор и илюстратор са белгийците Жилбер Делае и Марсел Мерлие. Поредицата се издава у нас от издателство „Златното пате”. Всяка книжка може да се чете самостоятелно. Сюжетите им отвеждат децата до вълнуващи места и ги запознават с нови преживявания и хора. В книгата „Марти в света на приказките” Мартина попада в приказния свят от своята детска книжка, за да помогне на едно малко момче да развали магията, с която е омагьосан. Двамата се срещат с популярни приказни герои в търсене на седем огнени пера. Децата показват своята храброст, решителност и остроумие, за да се справят с предизвикателствата. Освен приятните разкази, описващи приключенията и преживяванията на Мартина, всички книги от поредицата имат изключително красиви илюстрации.
„Изгубен и намерен” е картинна книжка, насочена към по-малките читатели и към почитателите на красивите книги. Историята този път ни среща с Момчето, на чиято врата се появява пингвин. Какво ще научи то, докато поема на пътешествие към Южния полюс, за да върне пингвина у дома? Автор на книгата е илюстраторът Оливър Джефърс, който се издава у нас от издателство „Рибка”. Двете негови книги, които сме чели са много красиви издания… някак подканват към мечтателност. Историите в тях са кратки и с по-дълбок смисъл от очевидния.
„Книга как се прави” е симпатична бутикова книжка на издателство „Бяла лодка”. Автор и илюстратор на книгата е Ася Колева. Тя събужда любопитството у читателя и го повежда по пътя на раждането на една книга. Текстът е кратък и е подходящ за по-малки читатели, но в същото време звучи достатъчно сериозно, за да даде правдива представа за създаването на книгите, които ние толкова обичаме.
Картинни книги, но за по-напреднали самостоятелни читатели или за по-търпеливи слушатели, които прочетохме през месец май бяха две книжки от поредиците „Мортина” и „Заек и Мечка”.
Подробните си впечатления за „Мотрина: История, от която да умреш от смях” съм представила тук. Разказаната история беше забавна и остроумна, но не мога да кажа, че е нещо неочаквано. Но илюстрациите са истинска наслада за окото. Автор и илюстратор на поредицата е Барбара Кантини. У нас книгите се издават от издателство „Кибеа”.
„Заек и Мечка. Заешки вредни навици дребни” е първата книга от поредицата на Джулиан Гоф и Джим Фийлд, издавана у нас от издателство „Таймлайнс”. Това е втората ни прочетена книга от поредицата и все още има противоречиви чувства към нея. Много ми харесват изработката, графичното оформление, илюстрациите, но… точно тази история не беше моята.
Следващата категория книги, която беше силно представена в нашия книжен май бяха детските романи. Четохме и класически детски романи, и съвременни такива.
По гребена на вълната на Астрид Линдгрен, която ни понесе през април, през май прочетохме „Роня, дъщерята на разбойника”. Купих книгата с намерение дъщеря ми да я чете сама. Започна с голям ентусиазъм, но още на втората глава ме помоли да я четем заедно. Това, което ми обясни е, че среща много думи, които не разбира. Заедно продължихме и завършихме книгата, като и за мен беше увлекателно да я чета, имайки предвид, че се нарежда сред обичаните детски романи, с което моето поколение израсна. Ние четохме изданието на издателство „Пан” от масовата им серия. Точно тази книга е издадена през 2003 г. и вероятно това има отношение към по-нататъшния ми коментар. За мен езикът и стилът на текста звучаха малко архаично. Имаше не само остарели, но и рядко използвани думи, а и такива, които не са близки до нашата действителност. Да, да… знам, че функция на книгите е да обогатяват речта, но това издание ще има по-голяма стойност и ще звучи по-близко до децата, ако се осъвремени езиково. Главната героиня Роня е подрастващо момиче, което живее свободолюбиво в разбойническия замък на баща си. В живота на Роня ще се появи едно момче, които ще я предизвика, ще я постави на изпитания, но и ще ѝ покаже какво е истинско приятелство. Сцена на действието е гората край разбойническия замък, в която живеят дружелюбни и опасни фантастични същества и която е любимото място на Роня. Докато четях романа си припомних с носталгия моето детство.
Нова поредица съвременни романи за деца започна да чете дъщеря ми през месец май. Главната героиня се казва Рамона Куимби и затова условно наричаме поредицата „Рамона”. Нейн автор е Бевърли Клиъри, а у нас тя се издава от издателство „Милениум”. Дъщеря ми прочете четири книги от общо осем издадени. Аз лични впечатления нямам, освен косвените наблюдения за нейния интерес и желание да чете. Във всяка книжка се разказва за определена възраст от живота на главната героиня и нейните преживявания в този житейски момент.
Ура! През май и аз прочетох последната книга за любимата Ванилия. „Агент Ванилия в мисия „Горска ягода” е третата книга от поредицата на Катя Антонова, издавана от издателство „Рибка”. Илюстратор е Мила Лозанова. Възкликвам „чудна, чудна!”. Ванилия трябва да се опознае от лична среща. Вярвам, че каквото и да кажа за нея ще е непълнокръвно. Въпреки, че любимата ми книга от поредицата е „Четиринайсет Ванилии и ½”, то и „Агент Ванилия” по нищо не отстъпва на стандартите на чудатата фея. Книгата е остроумен и забавен съвременен роман за подрастващи деца. И български!
Дъщеря ми завърши майското си четене с друг съвременен български роман за деца „Шантавия до шия” на Радостина Николова от издателство „Мармот”. И за тази книга нямам никакви лични впечатления. Това, което знам е, че главните герои са деца, които принудително заминават за лятната ваканция на село. И там нищо не е това, което са очаквали. Дъщеря ми беше впечатлена от илюстрациите, които ѝ харесват много. Илюстратор на книгата е Христина Ефтимова. Съвсем скоро се надявам да стигна до прочитането на тази книга и да споделя лични впечатления.
Четенето през май включваше и две книги от категорията комикс/графичен роман. Това бяха „Илийчо и Август” и „26-етажната къща на дърво”.
Автори на комикса „Илийчо и Август” са Пенко Гелев и Сотир Гелев, а издателството е „Ентусиаст”. Комиксът е подходящ за подрастващи деца, може би около 8-10 годишни. Героите са едно момче и един мърколак, който живее под леглото му. Двамата създават нетипично и леко фантастично приятелство, разказано в епизодите на комикса.
„26-етажната къща на дърво” е вторият графичен роман от поредицата, чиито автори са Анди Грифитс и Тери Дентън. Тя е своеобразно продължение на „13-етажната къща на дърво”. Издава се у нас от издателство „Дамян Яков”. Подходяща е за подрастващи на възраст между 8 и 12 години. Въпреки обема си от 348 страници се чете бързо и възприема лесно. Главни герои на романа са самите автори Тери и Анди, които ни увличат в интересния си живот в къщата на дървото. Те отново имат мисия, която да изпълнят, покрай всички щуротии, които им се случват. Аз самата все още не съм чела книгата, но дъщеря ми я погълна веднага щом я получи. Сподели, че за разлика от първата книга, тази е имала не само забавни, но и тъжни моменти. Смятам за необходимо да отбележа, че в тази книга има някои реплики и действия на героите, които са по-остри и не толкова възпитано звучащи, а хуморът на моменти е тъмнеещ.
Последната категория четива през май са Young Adult книги. Потопих се във фентъзи светове между страниците на „Леденият дракон” и „Момичето, което изпи луната”.
„Леденият дракон” е книга на Дж. Р. Р. Мартин, издавана у нас от издателство „Бард”. Има невероятни графични илюстрации дело на Луис Ройо. Изданието е с твърди корици и изглежда много красиво. Това е фентъзи разказ за Адара и Ледения дракон, които са предопределени да се изправят в битка срещу лошите. Също така е разказ за войната, за изборът, за жертвите, за предопределенията. Действието в „Ледения дракон” се развива в света на поредицата „Песен за огън и лед” на същия автор. Макар сюжетът да не блести с нищо необичайно за жанра и да е предсказуем, то за мен беше наслада да се потопя за кратко в света на тази приказка.
Напоследък се увличам по фентъзи жанра, но не смея да посегна към това за възрастни. Страхувам се, че ако ми хареса, времето няма да ми стигне, за да прочета всичко, което искам. Затова се спрях на тийн фентъзи за задоволяване на този мерак. Избрах книгата по корицата – „Момичето, което изпи луната”. Автор на книгата е Кели Барнхил, а у нас тя се издава от издателство „Orange Books”. Не мога да я сравня с нищо, тъй като нямам опит в жанра. Книгата ми хареса, макар че ми беше малко трудно и объркано да навляза в историята. Мисля, че началото можеше да се развие малко по-забързано. Сюжетът е магически и приключенски. Главната героиня – Луна е дете, чиято съдба отрежда да пребори вековни заблуди и злоупотреби в един непознат за нея свят. Второстепенните герои също бяха интересни. Сред тях имаше блато-чудовище, дракон, вещица, старейшини, сестринство и обикновени хора с героични намерения. Всички те по някакъв начин са свързани с традицията всяка година хората от едно общество да даряват в жертва най-малкото дете сред тях, за да се спасят от злата вещица. Но не всички се примиряват със съдбата си и не всички вещици са тези, за които ги мислят.
Последната книга, за която ще споделя е „Вдовицата и папагалът” на Вирджиния Улф. Оставих я за накрая, защото се затруднявам към кой жанр и възрастова категория да я отнеса. Книгата е част от поредицата „Детски шедьоври на велики писатели” на издателство „Лист”. Това е детска приказка, написана от Улф преди малко повече от 90 години. Прочитайки в интернет разбрах, че преводът е дело на Иглика Василева, която е сред най-добрите познавачи на творчеството на Вирджиния Улф в света. Основната тема на приказката е шаблонна – страдащ и онеправдан главен герой, който заради добрината си бива възнаграден. Добавена е щипка загадъчност и случайни съвпадения, за да оформят щастливия край. Не познавам творчеството на знаменитата писателка. Избрах тази книга от библиотеката с любопитство. Беше ми приятно да я прочета и ще потърся и другите книги от поредицата. Едно обаче трябва да се има предвид, това беше типичната детска книга. За четенето ѝ на/от деца са нужни или свобода на съзнанието, или определена читателска култура.
bookshelvesforchildren 